Здравейте отново на всички които от време на време минават през блога ми!
Докато ме нямаше попрочетох някои неща....ето едно което искам да споделя тук.


**Безгранична паника**–Тайните и загадките на нашия свят
Хартвиг Хаусдорф

Защо някои места ни се струват зловещи,ужасни и  карат косите ни да настръхнат?
Защо някои  места така ни плашат че изпадаме в страх и ужас...
Много малко хора знаят от къде идва изразът **Паника**!!
Внезапното ,пълно със страх вълнение,което ни налита от ясно небе,води името си от гръцкия бог Пан.От бога с рогата са се страхували всички ,защото е обичал посред бял ден да плаши и ужасява народа край себе си.Ние отдавна сме разбрали ,че същества като него са герои от митове и легенди,но въпреки това има някои загадъчни сили които се усещат/чувстват/около нас.И не осъзнаваме, властта на заблудата си,надържайки с е на измамното чувство за сигурност,което ще се събори като къщичка от карти при по силен вятър.
Британският аристократ Джон Бюшан е известен писател и планинар от началото на 20тте години на миналия век.В една от книгите си разказва преживяното от него през лятото на 1910 година в планинският курорт Гармиш.
Една сутрин решава да се изкачи до върха на планината.Придружен от горския лесничей Себастиян.Към 9 00 сутринта вече са на върха и гледат околността от там.След това се спускат до ресторанта под върха,където аристократът закусва и след това в добро настроение отново започват да се спускат към селото което е на около 10тина километа отдалечено.
Било е тих, безоблачен топъл летен ден.Пътят е водил през гората,покрай зелени поляни с нацъфнали горски цветя...Внезапно обаче,Бушан вижда как придружителят му побледнява студена пот избива по челото му и погледът му застива втренчен в нищото.Без да се оглежда на ляво или на дясно хуква да бяга.Англичанинът,също почувствал безименния ужас,започва и той да тича като з а последно сякаш дяволи го гонят по петите.Като че жестоки сили са го преследвали да хванат в смъртоносна хватка...
Бягали са през трънаци,блъскайки се един в друг, и в някои дървета наоколо, прескачали са камънаци и скали..През цялото това време ,бягството е било в призрачна тишина,нищо не се е движело.Накрая на силите си, изтощени,падат в канавката на пътя за Гармиш...
Докато се приберат до домовете си,никой от двамата не е обелил нито дума,не са смеяли даже да се обърнат назад.
Същото се случва  и на една британка–Джоан Грант,в шотландските планини.О едната минута в другата,изпада в безгранична паника.Със съпруга си Лесли прекарват лятото на 1928 година няколко дена в хижа край  Grantown-on-Spey.
Във Cairngrom Mountains има връх висок 1300 метра който са искали да изкачат.Тъй като обаче е било доста горещо са предпочели само дас е разхождат.В началото всичко е било нормално, но изведнуж ги обхваща необяснима вълна на ужас и страх .Джоан разказва как се е чувствала като парализирана...
Събирайки силите си  на момента се е обърнала и е побягнала обратно.Съпругът и смаян я е последвал.**Какво  става?**–учуден я е попитал...Тя обаче само го е карала да върви по бързо.Във своята биография описва цялата абсурдна ситуация.
**Нещо,толкова лошо ,толкова зло ,4ного,и по някакъв неприличен начин човешко,невидимо,но достатъчно материално за да чуя тропота на краката му,започна д а ме преследва,и с е опита да ме достигне.Ако ме беше достигнало,бях загубена,защото ужасът ми така ме беше сковал вътрешно,че нищо не можех да направя,нямах сили да се съпротивлявам.
Пробягах повече от миля,когато имах чувството че минах през една невидима бариера,зад която се чувствах в безопасност.Години след тази случка,Джейн посещава отново тази местност.От селският лекар разбира за двама планинари които са намерени мъртви на същото място.Мъжете са били под 30 години, спортисти,времето е било чудесно, топло,лятно безоблачно време.Преспали са през ноща в една от хижите под върха и на другия ден са се спускали към селото.Когато са ги намерили,са били на 100 метра един от друг,с лице към земята и разперени крайници.Аутопсията е показала че** по здрави тела от тяхните  не е имало**.
Всичко е изглеждало нормално,с една малко подробност–сърцата им са спрели д а бият. За това така е и написал–Инфаркт.Но никой не можел да разсее убеждението на лекаря че са умрели в панически страх и огромен ужас.
Спокойната идилия и приятното настроение понякога заблуждават.Кои тъмни сили протягат понякога хищни нокти към нас,не само по тъмните часове,а и посред бял ден.Понякога древната мъдрост изглежда по жива от колкото ни се иска да вярваме че е....