Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2006 02:06 - Невъзможната любов на Лилит
Автор: autumnharmony Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2006 03:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 На връщане от танците срещнах една сукуба. Понеже и двамата нямахме какво да правим - все пак луната беше изгряла вече - поседнахме на раздумка. Казваше се Лилит.

 - Накъде си тръгнал? - заговори ме тя, сякаш знаеше, че в кожата ми на вълк се крие един обикновен горски дух.

 - На никъде - казаха аз, - гората е моят дом.

 Оказа се, че тя само минава през нашия лес. Били я подгонили някакви демони, с които точно в момента тя не искала да се съвокуплява. Изглеждаше натъжена.

 - Какво има? - попитях я.

 Разказа ми за един младеж от едно село, което се намирало недалеч от тук. В момента той бил ни жив, ни умрял.

 - Разбираш ли - тя се загледа в черното пространство между стъблата на заобикалящите ни дървета. Крилата й за момент се разтвориха едвам доловимо и лунната светлина проникна през ципата им, където се видяха малки кръвоносни съдове...

 - Бях решила да вечерям с този мъж - продължи тя, - но още първата нощ нещо ме накара да не изсмуквам всичките му сили наведнъж... - дрехата й беше съвсем оскъдна и прозрачна. Сега разбрах, че едва ли имаше мъж, който да е устоял на което и да е било от тези нощни създания. - Тогава май по-скоро си мислех, чеimage е много апетитен и просто си го оставям за следващия ден. Винаги е по-сладко, когато отнемаш живота им на малки сладки порции. Но той сякаш беше по-различен от останалите. Още в онзи момент явно бях доловила нещо по-необичайно у него.

 Три поредни нощи тя го бе любила докато той загуби съзнание, но всеки път бе оставяла грам живот в тялото му.

 - Осъзнах - обясни ми тя, - че не мога без този младеж. Реших, че го искам за всички нощи напред. За пръв път удоволствието беше по-силно от инстинкта ми за хранене. И сега той е най-скъпото ми нещо - не искам да го деля със сестрите ми.

 Едва сега забелязах раните по ръцете й - явно се беше борила с други сукуби, които са искали да довършат "плячката" й.

 Черен облак закри лунния диск за момент и когато отмина, един лъч освети бузата на Лилит. Забелязах сребристи следи от сълзи. Тя плачеше.

 И тогава всичко ми стана ясно. Лилит имаше чувства към онзи мъж и сега се двоумеше дали да жертва част от своята същност и природа, за да бъде с него или да остане напълно свободна. Защото ако останеше с него и без да подтиска поне малко гласовете в ума си, това би погубило онзи, който толкова желае и обича.


Тагове:   Лилит,   Невъзможната,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: autumnharmony
Категория: Лични дневници
Прочетен: 201157
Постинги: 62
Коментари: 563
Гласове: 373
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол