Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 21:16 - не пипай тази книга 19
Автор: mominasylza Категория: Други   
Прочетен: 2341 Коментари: 3 Гласове:
12



„Другата" тайна
Освен находката на саркофазите имало още една тайна, която сплотявала тамплиерите. Става дума за история, раз-пространена в Ерусалим, за която, както се твърди, са наме-рени доказателства: истинската история за разпъването на Христос.
Твърди се, че след свалянето му от кръста той е прибран на сигурно място от своите ученици и доживява дълбока старост. Според легендата той дълго пътувал по света - най-вече в Индия и Тибет, умрял по-късно във Франция и днес е погребан до съпругата си Мария Магдалина.
Това ми разказа Великият приор на тамплиерите в Кла-генфурт при личен разговор през есента на 2003 г.
Не ми беше казано къде са погребани Исус и Мария, но той спомена, че там всяка година се провежда среща на там-плиерите - в памет на Исус.
Много е вероятно след разпъването на кръста Мария Магдалина да е избягала от Палестина и да е намерила под-слон в еврейска колония във Франция.
Легендата за Мария, която до ден днешен не може окон-чателно да бъде доказана, предизвиква разцепление в цър-ковните и извънцърковните среди. Много са основанията, които говорят за нейната историческа истинност, но най-изключителното в древната тайна е твърдението, че Мария не стига сама до Франция, а води едно или повече деца на Исус.
Някои дори твърдят, че много от готическите постройки, които са посветени на Notre Dате („нашата дама", „нашата любима госпожа") и са украсени от Черната дева, не са наре-чени на Богородица Мария, а вероятно на Мария Магдалина с детето - детето на Исус!
Възгледът на тамгшиерите за семейната ситуация около Христос се споделя и от катарите, които през 13. и 14. век са трън в очите на Ватикана, убежденията им, които сериозно плашели католическата църква, се основават на кръгове около Мария Магдалина.
В крайна сметка Ватикана се принуждава да ги изтреби. Военната офанзива срещу катарите през 14. век е разбираема от гледна точка на католическата църква.Те имат същата съдба като тамплиерите.
Заради тайните знания за семейството на Исус катари и тамплиери се чувствали близки - дори в борбата с Рим. Стига се дотам, че глава в апогея на Тамплиерския орден става катар (Великият майстор Бертран от Бланшфор).
В основното си произведение „Светата кръв, свещеният граал" авторите Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн стигат до извода, „че след бягството си от Палестина, жената (Мария Магдалина) и семейството на Исус намират убежище в Южна Галия, където поколението е отгледано в еврейска общност. През 5. век изглежда това поколение се е сродило с кралското семейство на Франките и така възниква династията на Меровингите. През 496 г. църквата сключва спогодба с тази династия, което навежда на мисълта, че тя е знаела истинския произход на Меровингите." (21, S. 381)
В интензивните си проучвания авторите реконструират родословното дърво на европейските наследници на Исус, което се простира през вековете от Меровингите до рицарите кръстоносци, та чак до ден днешен.
Крахът на тамплиерите
За краха и преследването на тамплиерите има много ис-торически сведения; без съмнение всичко е свързано с богат-ството, което е улеснявало политическото им влияние.
Още през 1187 г., след падането на Ерусалим, тамплиерите отстъпват пред султан Саладин. От този момент започва упадъкът им; загубите на хора са големи.
Те са принудени да слязат от сцената.
Щефан Ердман описва ситуацията така: „Изглежда, сякаш с падането на Ерусалим те губят поставената си цел. Упадъкът им продължава в Палестина и Европа.
Въпреки че губят властта си, тамплиерите все още имат влияние и богатство. През 1291 г. падат последните бастиони в Палестина и островното укрепление Акон, така че разгромените рицари избягали в Кипър. Жак дьо Моле е избран за новия Велик магистър през 1293 г. Когато през 1307 г. Моле отново тръгва за Париж, конфликтът с френския крал (Филип Хубави), който вижда в тамплиерите заплаха за властта си, се изостря. От една страна, кралят е силно респектиран, защото въпреки големите загуби в борбите за последните укрепления в страната се завръ-щат много отлични бойци. От друга Филип знаел, че те вече не са толкова боеспособни, колкото в своя разцвет.
Селищата на тамплиерите са повече от хиляда. По-голямата част от импозантните им владения се намирали във Франция; централата им в Париж е почти държава в държавата.
Френският крал извършва тайни приготовления в цялата страна, за да ликвидира ордена с един силен и изненадващ удар. Естествено, кралят е хвърлил поглед на богатството им, което се надявал да получи след унищожението им."(1, S. 247)
Ситуацията се изостря и най-важните документи, текстовете от Атлантида, както и други артефакти са пренесени на сигурно място.
Много от рицарите бягат от Франция и търсят убежище в по-сигурните райони на Португалия, Англия и Шотландия, където влиянието на Ватикана не е толкова силно. Някои от тях се вливат във вече съществуващите масонски ложи и работят под нова идентичност за протестантската реформация, за да отмъстят на католическата църква.
Част от тамплиерите учредяват нов орден в Португалия, променят името си на Рицарите на Христос и са реабилитирани от папа Климент V. Властта им се увеличава.
Други бягат с кораби по море. Тамплиерите всъщност притежават отлична флота, която вечерта на 12 октомври 1307 г. пуска котва в пристанище Ла Рошел. Когато кралската ударна команда в петък, 13-ти, се появява в пристанището, флотата (вероятно от 18 кораба) е изчезнала безследно. До днес не се знае какво е станало с нея!
Има спекулации, че тамплиерите са заминали за Новия свят (Америка), тъй като притежавали географски карти на цялото земно кълбо.
Някои съвсем официално заминават за Новия свят - за Lа Меriса (Америка). Сведения не липсват: в Масачузетс, в малкия град Уестфорд, близо до Атлантическия океан, има скала, в която е издълбан образът на рицар. Облеклото му напомня униформите на тамплиерите. Странното е, че на щита на този рицар е изобразен платноход, а над него Слънце, Луна и една петолъчна звезда, в посока от Слънцето към Луната, т.е. на запад! В древномандайския език Зорницата (Венера) е наречена Мепса. От намерените текстове и древните карти на света, притежавани от тамплиерите, рицарите разбрали за тази „страна под звездата Мерика" и я нарекли на родния си френски език просто „Lа Меriса".
Официалната заповед на краля за унищожение на ордена е приведена в действие на 13 октомври 1307 г. Само във Франция са проведени хайки в повече от хиляда центрове, които водят до безброй арести.
Няколко седмици по-късно църквата под ръководството на бившия си глава папа Климент V подкрепя офанзивата срещу тамплиерите и заповядва навсякъде в Европа и Кипър членовете им да бъдат задържани. Основното обвинение: богохулство и ерес! Те измамили Христос и поругали кръста. Въпреки че много от признанията са изтръгнати с мъчения, се смятало, че отношението на тамплиерите към Исус Христос не отговаря на учението на официалната католическа църква. Въпреки че орденът получава признанието си чрез църквата, тамплиерите тайно изповядвали други идеи.
Щефан Ердман описва случилото се с последния Велик магистър на тамплиерите - и колко „християнски" се държала църквата с него. Нали уж човек трябва да прощава на враговете си...
На 18 март 1314 г. Филип IV заповядва Жак дьо Моле за-едно с още двама братя да бъдат изгорени в Париж. Когато Моле се изправил на кладата, извикал заканително срещу папата и краля (което ясно показва властта на тамплиерите по онова време): „Климент, несправедливи рицарю", призовавам те в срок от 40 дена пред престола на Всевишния. Филип, теб те призовавам в срок от една година!" И завършил с думите: „Veкат, Аdопаi!" - „Отмъсти, Господи!"
Папата и кралят умират още същата година! Наследникът на Петър умира само месец по-късно от неясно „страдание" - вероятно инфекциозно заболяване (дизентерия). Филип умира преди края на годината, без да се знае причината за смъртта му (1, S. 250).
Ако искате да изследвате историята на тамплиерите по-дълбоко, както и връзките с Рrierе dе Sion и други ложи, Ви препоръчвам двата тома на Щефан Ердман „Банки, хляб и бомби", които ще Ви поведат на незабравимо пътуване в миналото.
В този контекст обаче възниква въпросът...


КОЙ БЕШЕ НОСТРАДАМУС?– но това следващия път...




Гласувай:
12
0



1. inakrein - Колко много неща още не знаем! Бл...
07.03.2011 08:19
Колко много неща още не знаем! Благодаря! Беше ми интересно!
цитирай
2. tortinka2 - Колко много неща още не знаем! Бл...
02.04.2011 20:05
inakrein написа:
Колко много неща още не знаем! Благодаря! Беше ми интересно!

Прав/права е. Доколкото видях другите постинги те също са много интересни! :)
цитирай
3. barin - Харесва ми
28.08.2015 21:43
Четох тази книга преди година-две.Научих много неща, но има писано,което ме озадачава. Споменавал съм я на няколко места в моите публикации( мисля че в темата за Илюминатите)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mominasylza
Категория: Други
Прочетен: 340186
Постинги: 122
Коментари: 355
Гласове: 808
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031