Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 20:57 - не пипай тази книга 14
Автор: mominasylza Категория: Други   
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
1



КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА

„Ковчегът на завета"! Ама че понятие. Търсят го не само Индиана Джоунс и неговите противници - националсоциа-листите-окултисти, но и рицарите на крал Артур, и кой ли не още.
Много книги са писани за него, има и десетки хипотези какво наистина е представлявал, какво би могьл да бъде -или какво той все още Е!
За да влезем в следите на тайната ще трябва да се върнем в 1094 г. сл. Хр.
Както всяка друга сутрин френският младеж Бернар от Клерво, когото по-късно папската колегия канонизира (Свети Бернар), отивал да се моли в църквата на манастира, в който живеел(48).
Този ден обаче щял да бъде различен. Вътрешното му усещане го заставило да остане по-дълго в божията обител, и получил видение...
Явил му се „ангел Господен" (според собствените му думи), който му казал, че трябва да замине за Светите земи в Ерусалим и да изкопае Ковчега на завета, скрит от цар Соломон в гробница при един храм близо до каменната катедрала, за да го пренесе с кораб до Франция.
От по-късните разкази на Бернар научаваме, че изпълнява задачата и пренася „ковчега" с кораб до Южна Франция, близо до днешния град Ница. Той съзрял мястото (голият връх Мон-Шов) още от кораба, когато достигнал Сен-Жан-Кап-Фера.След като го занася дотам, издига пирамида край пещерата „с определена големина и ориентирана според определени небесни посоки" (7, 1-7).
Защо са били всички тези усилия?
Бернар казва, че ангелът му обяснил смисъла на задачата: „съдържанието на „Ковчега на завета" отново да влезе в съзнанието на хората, защото те отново са узрели да разберат и използват космическите закони и могат да познаят, че Бог реално съществува като същност и че техните души са създадени от „мисълта" му." (7, S. 1-7)
Ангелът му съобщил, че в „Ковчега на завета" е записано познанието за смисъла и целта на всяко битие - така както преди хиляди години за последен път се е открило пред хората.
Тъй като по онова време Ерусалим е окупиран от селджу-ците, които са мюсюлмани, на християните било забранено да посещават „светите места".
Какво да се направи?
Това, което ще чуете, прилича на шпионски трилър, но dе facto се е случило. Случва се приблизително следното:
Тъй като Ковчегът на завета нямало как сам да излезе от скривалището си, се търси начин да се стигне до пещерата. Младият Бернар решава да довери задачата и видението си на тогавашния папа Урбан II. Взема се решение християните да бъдат поведени на „свещена война" и по този начин да се стигне до Ерусалим.
След като още осем рицари, между които и Юг дьо Пайен, са посветени в тайната, на 23 ноември 1095 г. в Клермон папа Урбан II - за да нажежи обстановката - заявява пред множеството, че персите-неверници щели да осквернят и превърнат „светите места" на „свещената държава" в пустиня.
Историците са единодушни, че папата успява да накара тълпата да побеснее и след неговия призив за освобождение на земите от варварите, вярващите се просвали на земята, биели се в гърдите, признавали си греховете и крещели: „Смърт на езичниците!"
После той вдигнал срещу тях кръст и ги подканил да сложат по един на гърдите и рамената си, което означавало, че ако умрат за Христос, ще отидат в небесното царство.Посланието преминава през града като хала - навсякъде хората започват да си пришиват платнени кръстове и да заминават към Кьолн, защото чули, че там се събира войска, предвождана от религиозни фанатици.
И така, през март 1096 г. първата „армия" от почти сто хиляди души - преди всичко бедни мъже, жени и деца - и при това дори невъоръжени - тръгват от Кьолн, за да освободят „светите земи". Представата за случилото се е абсурдна, но показва колко лесно могат да бъдат управлявани тълпите. (И при най-добро желание не мога да потисна желанието си и да не направя едно сравнение: и то с Войната в залива от 1991 г., когато бяха показвани сладникави снимки, на които иракски войници вземаха от кувьозите деца и ги хвърляха на земята, за да покажат на американския народ, че са готови за война. През януари 1992 г. беше идентифицирана свидетелката, която твърдеше, че е наблюдавала всичко това - ставаше дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето беше извикано за свидетел от агенция Hill & Кпоwltоn.. Президент на Hill & Кпоwltоп беше Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показаха, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са си на мястото. Казвам го между другото.
Това е най-старата игра и човечеството, предимно от Запада, което толкова арогантно заявява за себе си, че е образовано и трезво, винаги става жертва на подобни трикове. И отново ще стане...)
Обратно към кръстоносните походи:
Изпадналата тотално извън контрол сбирщина започва да унищожава еврейски селища и да граби още в родината си; постепенно се приближава до Близкия Изток. В Киветот попада в капана на турците и броят й е редуциран до 3000 души(7).
След първия Кръстоносен поход, възникнал спонтанно от  речта на папата, следва втори: първата организирана рицарска войска на християните, предвождана от европейски князе, поема към Близкия Изток на Коледа, 1096 г. Тъй като постоянно се включвали още, и още хора, армията успяла да стигне до портите на Ерусалим едва на 7 юни 1099 г. - т.е. почти три години по-късно.На 15 юли Готфрид дьо Буйон, който заедно с Юг дьо Пайен е начело на кръстоносците, успява да убеди египетския губернатор да капитулира, в замяна на което той и свитата му са освободени. Към населението на Ерусалим, обаче, те не проявяват същото внимание: след напускането на губернатора, „християнските" рицари изколват почти всички жители, в резултат на което жертвите достигат 50 000.
Войната продължава до 1114 г. - общо 18 години, и кръс-тоносците отвоюват почти цялата „свещена държава" в полза на християните (7) .
Когато спокойствието в Ерусалим се възстановява, рица-рите отишли до мястото, посочено на Бернар от Клерво във видението му. Намерили пещерата и започнали да копаят. Първоначално откриват множество скулптури и погребални дарове. След като проникнали дълбоко навътре, в друго помещение намират т. нар. ковчег на завета - ставало дума за 19 каменни саркофага. Те били пълни с кожени рула, из-пъстрени с писмени знаци и рисунки. В саркофазите имало и модели от все още неизвестни днес материали, както и специално ишифовани кристали, механични уреди, чиято употреба за онова време остава загадка, както и много други предмети, непонятни за хората от онова време.
Те прегледали всичко и отново затворили гробницата, за да изчакат най-подходящия момент за транспортиране (7, S. 1-7) .
След окончателната победа Готфрид дьо Буйон провъз-гласява „Царство Ерусалим", а година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става новия крал на Ерусалим. Балдуин I остава на трона до смъртта си през 1118 година. Още по време на неговото регентство трябва да е имало оживен, а отчасти таен, обмен с Франция (1, S. 226).
Между аристократите във войската на кръстоносците е и споменатият вече млад рицар Юг дьо Пайен, племенник на най-влиятелния граф Хуго дьо Шампан, който е един от подбудителите на цялата акция. Кръстоносният поход среща Юг с четиридесетгодишния му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен в бургундския Бенедиктински орден. Шейсетгодишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичния автор на тайни пророчества, които дълго време бяха известни само в посветените кръгове. Той превръща част от знанието, което открива - подобно на Нострадамус - в стихове, за да подготви хората за събитията, които предстоят (1, S. 226).
За тях малко по-късно...
Затова пък Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина", която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста (1, S. 226)!
Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла себе си „Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм", и ги настанява в двореца, издигнат върху могилата на храма -със сигурност това не е случайно! Оттам и името „рицари тамплиери"1.
Юг дьо Пайен става първия Велик майстор на Там-плиерския орден.
През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница - както било указано във видението. На определеното място - според напътствията на Бернар от Клерво - тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижи-ма.
След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем - всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.
Аз лично се съмнявам, че саркофазите са „Ковчегът на завета", описан в Стария завет, защото в него се казва, че предметът, който юдеите разнасяли, е един, но явно тамплиерите били убедени, че са намерили, каквото са търсили.





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mominasylza
Категория: Други
Прочетен: 345661
Постинги: 122
Коментари: 355
Гласове: 812
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930