Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2011 21:21 - не пипай тази книга–10
Автор: mominasylza Категория: Други   
Прочетен: 961 Коментари: 0 Гласове:
1



И живите същества тичаха и се връщаха наглед като светка-вици.
А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и чети-рите имаха еднакво подобие, а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело...1
А когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигнаха живите същества от земята, и коле-лата се издигаха...2
А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, наглед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им... 3 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като гласа на Всесилния, шум на метеж, шум на войска. Като се спираха, спущаха крилата си..." (Йез. 1:24).
Първата част от описанието на Йезекил напомня ранните библейски описания на юдейския „Бог": движещ се огнен обект в небето, който разпръсква дим и грохот. Когато той се приближава, Йезекил успява да види, че е от метал. От него слизат няколко създания, приличащи на хора, и очевидно носят метални ботуши и украсени с орнаменти шлемове. Техните „крила" изглежда са били някакви сгъваеми приспособления, издаващи тракащ шум, с които са летели. Главите им са покрити със стъкло или нещо прозрачно, в което се е отразявало небето (космически шлем). И по всяка ве-роятност са се намирали в кръгла машина или кола с колела, някакъв вид „луноход" (сравни Изображения 34-37).
Ако от гледната точка на обективната наука прочетем све-денията от Стария завет (преди всичко Книгата на пророк Йезекил и апокрифната Книга на Енох), едва ли ще имаме друг избор, освен да приемем, че някаква малка група космонавти са дошли на планетата ни, общувала е с група хора, насочвала ги е според целите си и чрез тях (като лековерни и покорни оръдия) е извоювала свое лично пространство.

Ако разгледаме нещата още по-внимателно, ще забележим, че „боговете" постоянно са водели войни помежду си. В шумерския епос за Гилгамеш, в гръцката митология, веди-ческите текстове и други шумерски клинописи това е съвсем очевидно. В Стария завет се виждат противоречията между елохим и нефилим. Сякаш отделни космически пътници са имали контакт с различни народи, карали са ги да водят войни помежду си и с тяхна помощ са завоювали свои територии на Земята.
Към деструктивните робовладелски извънземни би могъл да бъде причислен и старозаветният „Яхве", защото несъмнено възниква въпросът какъв „Бог" е този, който по време на „Изхода" кара своя „избран народ" да унищожава без изключение всички останали нации и племена. Какъв Бог е този, който насърчава или дори принуждава своя „избран народ" да върши геноцид? В Стария завет това изобщо не е изключение. Налице са повече от седемдесет случая на геноцид и масови убийства; освен това многото единични убийства, грабежи, изнасилвания и други престъпления - като например кръвосмешение, изобщо не влизат в сметката. Не е ли страшно?
В началото на 21. век в църквите все по-често се цитира и проповядва Новият завет. И защо не? Думите на Исус - например, когато говори в планината, писмата - 21 на брой, историите на апостолите и Евангелието на Йоан - всички те са несравними с което и да било произведение от световната литература; те са белязани с любов, мир и мъдрост. В Стария завет нещата са съвсем различни. Постоянно се говори за някакъв гневен Бог или Създател, за война и унищожение по „божия заповед", за вина и жертва. В Едемската градина Господ дори проклина Адам и Ева. Бог проклина?!
Богът от Стария завет не е Богът от Новия завет, и обратно!
Ясно е, че „божиите синове" са дошли от небето, чифтосвали са се и са имали отношения със земните дъщери. Освен Енох, и Авраам, и Йезекил са били похитени - във въздушни летящи кораби (!).
Добре, какво става след това? Измененията от многото преписи и отчасти  умишлените изопачавания на предаваните устно хилядолетни предания се виждат още в първите редове на Стария завет. В най-древните еврейски текстове винаги се говори за много елохим (множествено число). Преведено от юдейски, това означава богове, божества или божествени същества. За единствено число би следвало да се употреби думата Ел (в случай че древните писари-учени наистина искаха да говорят за един Бог)! Но това не е така и задължително трябва да отбележим, че явно е ставало дума за група богове или божествени същества. На акадски Ел всъщност е Илу, на арабски Илаа (ilah), (Аллах?).
Думата елохим се появява още 66 пъти в легендата за Сътворението. В наличните днес „официални" еврейски текстове на Стария завет, Biblia Hebraica, думата елохим цифром и словом се появява повече от две хиляди пъти. Това е ясно доказателство, че „ в началото" на Сътворението не е ставало дума за „обичния Бог", а за група високоинтелигентни същества!
Ако се ограничим само до Стария завет, ще продължим да вървим опипом в тъмното. За да разберем кои са били елохимите, посетили Земята, трябва да се обърнем към най-старите текстове - и това са преданията, от които юдеите са преписвали, които са били манипулирани, (лат. тапиs = ръка) и са превърнали в своя еврейска версия за Сътворението...



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mominasylza
Категория: Други
Прочетен: 341266
Постинги: 122
Коментари: 355
Гласове: 810
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031