Знанията за законите на природата и невъобразимата им сила обаче са използвани деструктивно. Създадени били хибридни същества - чрез генетични кръстоски - и определени народни маси били потискани, а накрая дошла и природната катастрофа - огромна приливна вълна, заляла земната повърхност. Градовете били наводнени и по-голямата част от Атлантида потъва.
В наличната литература има различни сведения за спусъка на прилива - удар от космическо тяло, атомно оръжие, нападение на извънземни или повтарящите се на 13 000 години измествания на полюсите. По темата може да се спекули-ра.
Във всеки случай част от атлантите успява да оцелее и се разселва в други точки на Земята, където с течение на хилядолетията започват да се приспособяват към новите условия и външността им се променя. Очевидно обаче съществу-ват и атланти, преминали в със-тояние на самадхи, които и до днес живеят в телата си. Много се отправят към големите планини, защото там приливният потоп не можел да предизвика унищожение. Мулдашев узнава, че много от атлантите се намират в пещерите на Хималаите, други - под платото Гиза в Египет.
Аз лично знам подобни истории за Карпатите, но най-известните идват от Андите. Тези планини са прорязани от подземни тунелни системи, и както казах в началото, в Юкатан, Мексико, а и в Белиз се срещнах с хора, които потвърдиха, че някои от подземните градове продължават да бъдат населявани. През 1999 г. първо бях в Перу и Боливия, през 2001 г. заедно с Щефан Ердман - в Бразилия и през 2002 г. - в Чили; всичките пътувания бяха свързани с разследвания на подземните тунелни системи. Както в Перу, така и в Бразилия всичко се потвърди. (Бих разказал повече за тях евентуално в някоя бъдеща самостоятелна публикация, защото тук твърде много ще се отдалечим от темата.)
Друга част от атлантите днес живеят дълбоко в океана и тотално са се приспособили към водата. Разказвал съм за подземните кухини и Теорията за кухата Земя. Споменавал съм също и изключителните доклади на полярните изследователи за отвори в полюсите, през които, както твърдят, можело да се достигне или прелети до кухото пространство в дълбините на Земята. Дали и там няма атланти?
Хималайските мъдреци казват на д-р Мулдашев, че много от така наречените пророци били хилядолетници или дори още по-стари и на всеки две хилядолетия „се събуждали" от самадхи, за да се разкрият пред света, и след това отново „заспивали".
Дзън! Дзън!!!
Добре ли чухме? Какво твърди граф Сен Жермен?
„ Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десетилетия вие отново ще чуете за мен - точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен."
Не твърдеше ли, че бил обходил Хималаите и открил хора, които „знаели всичко"?
Нека продължим с изследванията на Ернст Мулдашев -има същества, които на всеки две хилядолетия излизат от самадхи и се смесват с хората. Една древна история за Буда разказва, че първият Буда, т. нар. Бонпо-Буда, се казвал Шенраб и се появил преди 18 013 години в Тибет, в страната Шамбала. Той учил хората на космическите закони. Всички следващи Буди следвали неговото учение. За него също разказват, че изглеждал необичайно. От учението му разбираме, че на Земята трябвало да се явят 1002 пророци. Колко са до днес, никой естествено не може да каже, но последният Буда се появява преди 2044 години. Интересното в случая е, че той има 32-та белега, по които се различавал от „обикновените" хора.
Най-важните от тях според преданието са:
• плавателна ципа между пръстите;
• нямал гръб на ходилото си;
• ръцете му стигали до коленете;
• половият му орган бил скрит, не се виждал;
• кожата му имала златист блясък;
• имал бели букли със сребрист блясък;
• на главата си имал подутина с кръгла форма, която била завита по посока на часовниковата стрелка;
• имал дълъг език, с който можел да стига до началото на косата и до ушите си;
• имал 40 зъба, между които нямало разстояние (5, S. 185, 186) .
От този списък, доколкото отговаря на фактите, може да се заключи, че този Буда или е бил, или е потомък от предходна цивилизация (атлант или лемуриец), или е извънземен.
Защо го казвам?
Нека още веднъж разгледаме описанието му. Не прилича ли донякъде на атлантите? Съществото, показано на следващата снимка, би трябвало да е извънземен, загинал при падане на космически кораб през 1948 г. в Розуел, Ню Мексико. Това, което забелязах веднага, е, че и неговите полови органи са скрити зад гънка и на пръв поглед прилича повече на жена. Отговаря напълно на описанието на Буда. А главата с малки уши и големи очи напомня на физиономията на атланта от Изображение 13, не смятате ли?
Нека повдигнем няколко генерални въпроса: За какво всъщност може да се използва човешкият генофонд? За запазване на телесните обвивки на хора, живели някога на Земята? Какъв е смисълът, след като именно духът е този, който владее материята?
За Мулдашев отговорът е: тялото се е създало в рамките на еволюцията за много дълъг период от време и се е приспособило към външните условия на планетата. В крайна сметка душата има нужда от тяло, за да изпълни „играта на живота" във физическия свят, съответно да добие опит в тази гъста материя. Следователно е много по-разумно то да се пази, отколкото да бъде създавано наново. Нали всяка клетка има памет за миналото...
Следователно самадхи е спасителната котва на човечеството, защото така тялото се съхранява през вековете и при нужда (след съживяване) може да бъде изградена нова цивилизация. На планетата ни са загинали много цивилизации и всеки път излезлите от самадхи са ставали корен на новото човечество.
Нашата сегашна цивилизация също е на крачка от зенита си и е задействан процес на ликвидиране на „старото", както единодушно са предсказвали ясновидците във времетоот различни точки на планетата. Те казват, че отново всичко ще започне отначало - интересното е, че се споменават нови технологии, космически кораби и контакти с хора от недрата на Земята (виж още и „Книга 3 - Третата световна война").
Чарлс Берлиц съобщава една подобна легенда : „В сърцето на Азия, в Монголската пустиня и планините на Тибет от много векове се разказват тайнствени и мистични предания за Агарта и нейния владетел, Краля на света. Според вярванията на мнозина, Агарта е подземен свят, изграден от големи пещери под централноазиатското плато. Някога през тайните му входове древните племена прекосили света и продължили да живеят невидимо от нас. Този подземен Шангри-Ла би трябвало да съ-ществува и днес под завладените от комунистите територии и често владетелят му, Кралят на света, предсказвал, че птиците и животните на Земята внезапно Ще замлъкнат. Преди стотици години той направил пророчество, което - пресметнато от мо-мента, в който се е появило - се отнася, подобно на много други предсказания, до втората половина на 20. век. Хората все повече щели да забравят за душите си... На Земята ще цари най-ужасната поквара. Човечеството ще прилича на стадо кръвожадни животни, настървени за кръвта на своите братя. Полумесецът ще потъмнее и неговите последователи ще потънат в лъжи и безкрайни войни... Короните на кралете ще паднат... Ще има ужасна война между всички народи на този свят... Цели нации ще бъдат заличени... Глад... Унищожение, което не признава закон... Невиждани събития... Преследваните ще привлекат вниманието на целия свят... Улиците ще бъдат препълнени с хора, които ще бягат от едно място на друго... Най-големите и най-красивите градове ще изгорят в пламъци... Семейства гце бъдат разпилявани... Вярата и любовта ще изчезнат... Светът ще бъде опразнен... След петдесет години ще са останали само три големи нации... А петдесет години по-късно ще има осемнайсетгодишна война и катастрофи и след това народите на Агарта ще напуснат подземните си пещери и ще излязат..." (17, S. 33-34)
Според д-р Мулдашев имало три вида пещери-самадхи:
1) Пещери-самадхи с хора от нашата цивилизация (Сен Жермен?),
2) пещери-самадхи с атланти и хора от още по-древни цивилизации (Лемурия, Хиперборея) и
3) смесени пещери-самадхи с хора от нашата и предишни цивилизации.
Всъщност самият д-р Мулдашев успява да намери и да се сприятели с двама „отговорници" на пещера-самадхи, която приютявала поне един от атлантите. Мулдашев научава, че по-възрастният от двамата вече не ходел до пещерата (той е 95-годишен), а по-младият правел това винаги веднъж месечно - или на пълнолуние, или 11-12 дни след него.
По-младият „отговорник" обяснил, че една седмица преди да отиде в пещерата, започвал да медитира, а когато влизал в първото й помещение, започвал силно да се моли и да задълбочава медитацията си.
Това е всичко, което Ернст Мулдашев и спътникът му Валери Лобанков успяват да узнаят от него. Възрастният или „по-възрастният особняк", както Мулдашев го нарича, бил по-разговорлив.
Мулдашев записва на касета един извънредно интересен разговор и го публикува в книгата си. Ще цитирам най-важните пасажи от него.
След като д-р Мулдашев, Валери Лобанков и преводачът Кирам заемат местата си, Мулдашев показва рисунката на атланта (Изображение 13) на възрастния мъж.
Първоначално той поседял безизразно и казал, че темата за пещерите-самадхи е тайна и той не желае да говори за тях. Мулдашев пише:
► Въпреки това съм убеден, че в пещерите има хора в състояние на самадхи, изглеждащи точно така - не отстъпих аз и отно во показах рисунката.
-В залите, до които имам достъп, няма хора, които да изглеждат по този начин. Има подобни...
► Ние с Валери се спогледахме. Той прошепна: - Там има много! Но щом в залите, до които имате достъп, има хора в състо яние на самадхи, които изглеждат по подобен начин... - тук нарочно направих пауза.
- Не всички изглеждат така - отвърна по-възрастният особняк раздразнено.
► Но в другите зали на пещерите - продължих аз - би трябвало да има хора в самадхи, които изглеждат точно по същия начин като този на рисунката.
- Те не изглеждат точно по същия начин. И това е тайна.
► След това той взе нашата рисунка в ръка и изведнъж каза: Вълнувам се, когато гледам подобно нещо! От къде я имате?
Мулдашев не отвърнал и започнал да говори за третото око. Мъжът отричал съществуването на трето око, но за очите на съществото в пещерите-самадхи, както и за носовете им той казал следното:
- Някои от тях имат извънредно големи очи, други не.
► Виждали ли сте във вашите пещери хора с подобни носове?
- Не, формата на носа при тях е друга. При едни носът е малък, при други - голям, точно както при хората.
► Нов другите залп на пещерите, до които нямате достъп, може ли да има хора с такива вентилоподобни носове?
- Това е тайна.
► Лобанков се наведе към мен и ми прошепна: - Това звучи като „Да".
Твърдите ли, че хората от пещерите имат големи или малки уши, като на рисунката? - продължих с анатомичните въпроси. - Те имат големи уши, някои от тях дори много големи, но при някои са съвсем обикновени. Толкова малки уши като на рисунката никога не съм виждал...
► Имат ли хората от пещерите уста като тази от картинка та?
- По-възрастният особняк се вгледа в снимката. - Не, нямат такава уста. Устата им е като на обикновените хора. Но... може и да е съвсем иначе.
► Как?
- Това е тайна...
Д-р Мулдашев се информира за гръдния кош, при което по-възрастният „отговорник" потвърдил, че някои имали по-голям гръден кош от нормалното, и обяснил, че не е
изключено в пещерите да има хора с различна големина на тялото.
Следният въпрос на Мулдашев аз лично намирам за много вълнуващ:
► Имат ли хората от пещерите необичайно голям череп?
- Зависи. Някои имат много голям череп, други имат голям удължен череп, а някои - съвсем обикновен. Всички са с дълги коси.
► С Лобанков отново се спогледахме. И двамата мислехме за едно и също: в пещерите има хора от различни цивилизации.
- Внезапно по-възрастният особняк взе рисунката в ръка и без да чака нов въпрос, каза:
- Ако хората от пещерите имат лица като това на рисунка та, то тогава тялото им е голямо и силно. Ако имат нормал ни лица, телата им са по-слаби.
► Двамата с Лобанков мълчахме. По-възрастният особняк инди ректно заяви, че 6 пещерите има хора, чиято външност на помня на нашия хипотетичен атлант (естествено след някои корекции).
- А виждали ли сте хората от пещерите да имат плавателна ципа между пръстите на ръцете и на краката?...
- Не, никога. Те имат съвсем обикновени пръсти на ръцете и краката, само че ноктите им са много дълги.
► Разпервали ли сте им някога пръстите на ръцете или на кра ката ?
- Не...
После Ернст Мулдашев го пита за очите и дали те са с по-големи извивки на клепачите, на което по-възрастният отговорник не могъл да отговори, защото съществата ги държали почти затворени. След това взел снимката на атланта и отново се развълнувал.
Мулдашев продължил да пита за смисъла на пещерите-самадхи, но мъжът не пожелал да даде конкретен отговор. Той обяснил, че имало защитна стена, която препречвала входа за външни лица. Ако все пак някой издържал на необходимата пробна медитация, можел да влезе в пещерата. Според стареца това никога не се е случвало.
► Кой не ги допуска в пещерата? - Той!
► Кой той?
- Това е тайна...
По-възрастният отговорник казал, че съществата никога не се движели и винаги били в позата на Буда. На въпроса дали той някога е разговарял с тях, отново отвръща, че това е тайна.
Да проследим целия разговор, когато става малко по-ин-гересен!
► Как смятате, могат ли хората с необичаен външен вид, след като излязат от самадхи, да живеят като обикновени хора? -- Могат, но другояче.
► Как?
- Трябва да питате ламите.
► Известно е, че Буда е изглеждал особено. Възможно ли е той да се е върнал от някоя пещера, където е бил в самадхи ?
- Не знам това.
► Необичайните хора от пещерите приличат ли на Буда? - Някои приличат, някои не.