От последното писмо на Волтер до графа от 6 юли 1761 г., предхождано от дълга кореспонденция, четем следните изключително невероятни редове: „Отговарям на писмото Ви, монсенъор, което ми писахте през април, в което разкривате, ужасни тайни, включително и най-лошата от всички за стар човек като мен - часа на смъртта. Благодаря Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото Ви пътуване през времето, когато Вие ще изпълните откровенията си в средата на 20. век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният Ви механичен уред за летене да Ви върне при мен. Адио, приятелю мой.
Волтер, кралски благородник." (3, S. 237)
Какви ужасни тайни е имал предвид графа? Първата или Втората световна война, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, подготовката за Новия световен ред?
Много вълнуваща е забележката „дългото Ви пътуване през времето". Наистина ли Сен Жермен е пътувал през времето? Какво е доверил на Волтер? И какво представляват „говорещите картини"? Дали Сен Жермен не е завещал на Волтер някаква видеоигра с батерии; или соларен лаптоп с CD-ром? Петер Краса, напротив, предполага че е обикновена грамофонна плоча - може би някакъв ръчно задвижван грамофон - защото все още е нямало електричество за стереоуредба или телевизор. Аз обаче смятам, че грамофонната плоча не е „говореща КАРТИНА".
Какво е представлявал „механичният уред за летене" - и то през 1761 г.? Официално първият полет е осъществен през 1904 г. от братята Райт. Дали летателният апарат на графа не е бил обичаен самолет или нещо друго?
Много отворени въпроси, на които по-късно евентуално ще получим отговор.
Има още един интересен и също толкова зрелищен случай - този път от 1914 г. - в който вероятно отново е замесен граф Сен Жермен.
Става дума за преживяванията на майстора на мебели от Горна Бавария Андреас Рил. 33-годишен през 1914 г., в началото на Първата световна война той е мобилизиран и изпратен на фронта. Въпреки че Андреас Рил и неговите другари тогава твърдо вярват, че военните действия ще приключат най-късно до Коледа, нещата се развиват много по-различно.
В две писма от 24 и 30 август 1914 г., станали известни като „Полевите писма", Андреас Рил пише на семейството си, че е срещнал забележителен чужденец, който разказвал невероятни неща. Лейтенантът на Рил задържа този човек на Вогезкия фронт край Метц, защото решава, че е шпионин. Както скоро се оказало, непознатият владеел много езици и говорел с членовете на компанията предимно на немски и френски. Преди всичко цивилният шашнал войниците с пророчествата си за бъдещето, на които слушателите по-скоро не повярвали. Те се забавлявали с казаното от чужденеца и го кръстили „Локума".
От първото писмо на Рил от 24 август 1914 г. научаваме следното: „Ако знаехте какво ви чака, още днес щяхте да зах-върлите оръжията и да признаете, че изобщо не познаваме света. Германия ще загуби войната, след това ще има революция, но тя няма да избухне истински, защото един заминава, а друг идва. И ще станем богати, всички ще са милионери (инфлацията през 20-те години - всички забележки в скоби са мои - бел. авт.). И ще има толкова много пари, че хората ще ги изхвърлят през прозореца и никой няма да ги вдига от земята. Военното брожение ще продължи; на хората няма да им е зле, но няма да бъдат щастливи."
Андреас Рил - т.е. този, който е написал писмото, изобщо не вярва, че германците ще загубят Първата световна война. Другите твърдения също му изглеждат съмнителни.
Той пише: „... (Ще) дойде един мъж (Хитлер) от низините и ще промени всичко в Германия, ще се забрани на хората да казват каквото и да било, и то с жестокост, която ще отнеме послед-ните ни капки пот. Ще вземе от хората повече, отколкото ще даде, и ужасно ще ги накаже, защото по това време райхът му ще падне, и ще има много самохвалковци и измамници. Всеки ден ще има нови закони и мнозина ще преживеят тежки времена или дори ще умрат.
Времето започва през 1932 г. и всичко отива към диктат на един човек. След това идва 1938 г. Народи ще бъдат нападнати и ще се подготвят за война. Войната (Втората световна война) ще свърши зле за този мъж и неговите поддръжници. Народът и войската ще въстанат, защото всички измами ще започнат да излизат наяве. Гежко на онези, които заемат висок понеща. Хората много ще обеднеят и разкошните дрехи ще изчезнат. "Трябва да бъдат доволни, ако намерят дрипи, които да облекат (следвоенните години). Победителите също няма да получат нищо. Германия ще бъде разпокъсана и един друг мъж (Аденауер) ще дойде, който ще управлява и урежда Германия. Който има най-работливия народ, ще постигне световно господство. След това Англия ще стане най-бедната държава в Европа, защото в света най-работливият народ е германският."
Във второто си писмо от 30 август 1914 г. той пише: „Стигнем ли до числата 4 и 5 (1945), Германия ще бъде притисната от всички страни и второто световно събитие ще свърши, и мъжът ще изчезне, и никой няма да знае къде (наистина ли Хитлер умира в Берлин?), и народът ще е тук и ще бъде още разграбван и унищожаван до безкрай, но и враговете ще имат конфликти помежду си. Тъмните ще ръководят и ще успокояват народите с големи обещания и победителите ще имат същата цел като победените.
След това в Германия ще дойдат правителства, но няма да могат да изпълнят целите си (обединение на Германия през 50-те години), защото намерението им постоянно ще бъде осуетявано. Мъжът и знакът (Хитлер и пречупеният кръст) ще изчезнат, и никой няма да знае къде (има доклади от военни, които твърдят, че са срещали Хитлер в Южна Америка), но проклятието в душите ще остане. Моралът на хората все повече ще деградира и те ще станат лоши. Мизерията ще се увеличи и ще вземе много жертви. Хората дори ще използват всички претексти и религии, за да прехвърлят вината на козните на дявола. Но на хората ще им бъде все едно, защото добрите почти няма да могат да оцелеят, ще бъдат гонени и унищожавани.
След това и хората ще се изправят едни срещу други, защото омразата и завистта ще растат като тревата, и те все повече ще се свличат в пропастта. Гарнизоните ще се разделят помежду си и ще се изтеглят с плячката на победените, което също ще донесе много нещастия."
„И нещастията на третото световно събитие (Третата све-товна война) ще настъпи. Русия ще нападне Южна Германия. Но само малко след това на проклетите хора ще бъде показано, че има Бог, който да сложи край на това. Това време ще е страшно и нищо няма да може да помогне на хората, защото те са стигнали твърде далеч и не могат да се върнат, понеже не чуха предупреж-денията. След това хората, които оцелеят, ще се успокоят."
И по-нататък: „... и ще царят страх и ужас, защото сега вече ще имат време да помислят и да извлекат поуки, което преди не са правили. В края на това дяволско време победителят ще отиде при победените, за да им даде съвет и помощ, защото съдбата им ще е тежка. Защото всичко ще е унищожено... Кой знае дали дотогава ще сме още живи да видим... наистина думите му зву-чаха невероятно. Пиша ви само, за да разберете какво каза той, но никое от децата няма да доживее това време.
Защото за третото събитие Русия първо трябва да нападне Германия и оттогава планините ще започнат да бълват огън и руснаците ще изоставят всичко заради военната машина. До Дунав и Ин светът ще бъде унищожен и изравнен със земята. Реките ще бъдат толкова плитки, че няма да има нужда от мо-стове, за да бъдат прекосявани. Изар1 няма да стори зло на хората, но ще върлува глад и мизерия. Лошите хора ще бъдат заличени така, както снегът покрива всичко през зимата, а също и ре-лигията ще бъде прочистена. Но църквата ще издържи триумфа на победителя.
В Русия властниците ще бъдат унищожени и труповете няма да бъдат погребвани, а ще лежат захвърлени. Глад и унищожение ще е наказанието за тази държава за нейното престъпление..." И - „Русия ще бъде отхвърлена, защото посегна на природата. В Южна Германия е мястото, където ще започнат събитията. По-късно хора от цял свят ще идват да го видят. Папата ще при-съства на подписването на мира. Преди това обаче той ще избяга, защото ще бъде обявен за предател. Той ще дойде в Кьолн, където ще завари само развалини, всичко ще е разрушено."
Малко преди смъртта си през 1958 г. Андреас Рил казал на своите синове за Третата световна война: „Ще бъде съвсем кратка. Аз няма да я видя, но вашите малчугани ще си спомнят за мен. " (8, S. 124f)
Казва също, че Англия и Америка щели да се занимават със своите проблеми (тероризъм, природни катаклизми?).
Накрая допълва: „Когато карахме заловения цивилен да каже още нещо за предсказанията, той винаги отговаряше: Ако знаехте, какво ви чака в бъдеще, щяхте много да се учудите!"
Дали този цивилен пророк отново не е граф Сен Жермен? Кой знае?...
Бихме могли да допуснем, че графът се е вълнувал от човешкото развитие - както технологично, така и духовно. Поради трудността да предаде огромното си знание в кралските и кайзерските дворове, изпълнени с интриги и себелюбиви монарси, той решава да го довери на различни тайни ложи - най-вече на розенкройцерите. Въпреки това той не е розенкройцер. Предава им знанията си, които те иначе никога нямаше да имат, вярвайки, че ще ги използват добре и конструктивно, но те не го правят. По-късно отново ще се върнем на темата.
Факт е, че самите изказвания, правени лично от графа, са изпълнени с мъдрост, а появяванията му са толкова преситени с чудеса, че възниква въпросът откъде е могъл да знае всичко това?
Нека споменем още един, ако не и най-интересния документ за Сен Жермен. Когато през 1788 г. посещава различни ложи, той среща популярния във Виенските езотерични кръгове и богат търговец на книги Рудолф Грефер, както и неговия не по-малко добре уреден компаньон барон Линден. Когато Сен Жермен демонстрира пред тях смайващи експерименти от ориенталската наука и идва моментът на раздялата, той изненадва домакини си. В своите „Малки Виенски мемоари" Франц Грефер пише: „Сен Жермен постепенно изпадна в празнично настроение. В продължение на няколко секунди той стоя неподвижен, като статуя; неговите неповторими магнетични очи бяха матови и безцветни. Скоро обаче цялото му същество отново се оживи. Замахна с ръка във въздуха и направи жест на облекчение; след това каза: „Аз заминавам. Въздържайте се от посещения. Ще ме видите още веднъж. Пътувам утре през нощта; имат нужда от мен в Константинопол, после в Англия, където ще направя две открития - ще ги получите в следващия век: влакове и параходи. В Германия ще имат нужда от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Първо пролетта, после лятото. Това е поетапното преустановяване нате. Човек трябва да е учил в пирамидите, като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десети-летия вие отново ще чуете за мен - точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен. Живейте добре, прия-тели мои. Аз ви обичам." (3, S. 236f)
Какво е искал да каже графът с изказването си, че щял да си „почине в Хималаите"", ще разберете от следващата глава.
Настройте се за най-невероятната история, която сте чували някога.
Следвайте ме тихо, но внимателно през вратата, зад която се крие друг невидим свят. Нека погледнем към... света! Аз виждам всичко. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми.