Постинг
23.02.2011 23:50 -
6
ТАЙНАТА НА ХИМАЛАИТЕ
Става дума за вълнуващите преживявания на руския оф-талмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли" беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.
Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции - там той наистина е „в свои води".
Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост - корнеатата, т.е. кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.
Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностицираме на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.
С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнетата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава - т.е. големината и формата на човешкия череп.
„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние преци-зирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях...
Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се рекон-струира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част...
В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.," (5, S. 14, 15)
Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:
1) идентификация на хора;
2) реконструкция на човешкото тяло;
3) определяне на менталните характеристики на човека;
4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;
5) диагностициране на психически и физически заболявания;
6) установяване на националността и
7) изследване на произхода на човечеството (5, S. 15) .
На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на национачпостта, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на вазата на очната геометрия.
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното шключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания - успоредно с някои допълнителни хипотези - показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света. " (5, S. 44)
С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т. нар. „визитни картички", рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.
Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по по-знатите параметри и стига до следната реконструкция на глава:
Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свиде-телства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре - от 35 до 45. Затова днешните кора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлина на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат би-нокулярно във всички посоки - в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина." (5, S. 48, 49)
Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среТой Изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т. н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.
Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация - на атлантите!
Д-р Мулдашев продължава: „Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изо-бразени върху будистките храмове. Докато... клепачите на днеш-ните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.
Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата. Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в ця-лото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени." (S. 49, 50)
Очите имат още една особеност, която слисва Мулдашев: „Обърнатият надолу и навътре очен ъгъл. Той свидетелства за повишено производство на сълзлива течност, необходима за за-пазването на очната влага при ненапълно затворени очи." (S. 51)
Какво да кажем за непълното затваряне на окото и запазеното ориентировъчно виждане?
Д-р Ернст Мулдашев намира едно-единстве-нообяснение: необходимост чувствителната корнеата да бъде предпазена при бързо плуване под вода!
Ернст Мулдашев научава от Нострадамус, че атлантите можели да издържат дълго време под вода и имали подводни плантации. Той продължава разсъжденията си: „Трето, на изображенията от тибетските храмове на мястото на носа има спираловиден отвор. Какво означава? Ако действително атлантите са живели частично под вода, би могло да се допусне, че той играе ролята на вентилоподобен дихателен отвор, подобен на морските животни (делфини, китове и др.), защото за разлика от обичайния нос, възпрепятства нахлуването на вода в дихателните пътища. " (S. 51)
„Четвърто: рисунките върху тибетските храмове показват капкообразно петно в средата над очите, приблизително там, къ-дето индийските жени си рисуват точки за красота. Това петно вероятно е предполагаемото „трето око".
Известно е, че в някакъв момент хората от древността са притежавали трето око (това показват данните на ембриологи-ята). При днешния човек от него е останало само един рудимент пинеалната жлеза (епифизата) скрита дълбоко в мозъка. Като цяло се приема, че третото око е органът на човешката биое-нергия (телепатия и др.), според легендите то можело да прави чудеса - внушаване на мисли, въздействие върху гравитацията, лекуване на болести и др." (S. 52)
Но ако наистина става дума за очите на атлантите, изобразени върху храмовете, възниква въпросът защо те са разпространени именно в Тибет?
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници намират отговор. Ще предам накратко това, което той разказва в книгата си и описва с много подробности. Екипът му тръгва на транс-Хималайска експедиция от Индия, през Непал до Тибет, вземайки със себе си създадената от Мулдашев рисунка (Изображение 13). Среща се с монаси от различни манастири и преживяват една след друга много изненади: вместо недоверие или учудване, всички, видели рисунката, се оказват сведущи - индийският свами Дарам дори направо попитал: „Намерихте ли тялото му в планините? В морето?"
Д-р Мулдашев винаги обяснява - дори и пред „посветените" - че те са създали тази рисунка на базата на геометричните наблюдения на корнеата на окото.
Накратко, всички мъдреци, които посещават, очевидно знаели за съществото, изобразено на рисунката. Това, което д-р Мулдашев в крайна сметка открива - въз основа на допълнителни пътувания и безброй разговори - очертава следната картина: Човекът от снимката не е нарисуван съвсем правилно. Вижда се същество, което не принадлежи на нашата цивилизация, а на предишна. Преди на Земята да се случи това, което историята е запомнила като Потоп, вече е имало високоразвити култури - Атлантида, преди тях Лемурия, а преди тях и още по-стари.
Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието, известно като самадхи, в което упражняващият го - според принципа „духът владее материята" - е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този начин да го консервира - нещо като зимния сън при животните.
По данни на един индийски свами, когато това стане, ме-дитацията е толкова ефективна, че практикуващият може да свърже биополето с водата в организма си и да й въздейства така, че тя в крайна сметка да окаже въздействие върху тялото му. Самадхи е най-висшата форма на медитация.
Ако тялото изпадне в състояние на самадхи, то можело да се съхрани не само за години - така твърдят мъдреците в Хималаите - а за хилядолетия, без човекът да умре. В състояние на самадхи душата се намира извън него, но все пак остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка". Сребърната нишка, сребърно светеща енергийна връзка, е „пъпната връв" между двете тела, която образно можем да наречем електрически кабел от отвъдното към настоящето. (Когато човек умре, сребърната нишка се откъсва от физическото тяло и жизнената енергия се отдръпва. Така както отделянето на пъпната връв от майката означава раждане във физическия свят, така скъсването на сребърната нишка от физическото тяло означава раждане в отвъдното.)
В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроме-нена.
С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява.
Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда" и може да продължи „нормалния" си живот.
Ако пребиваващият в самадхи бъде прегледан от медицинско лице - какъвто е случаят с Шри Рамакришна - ще бъде констатирана физическа смърт. Няма пулс, ЕКГ и ЕЕГ. Телесната температура е ниска и тялото се намира в каменно-неподвижно състояние, става необичайно здраво и студено като камък.
Каменно-неподвижното състояние е универсално понятие между религиозните мъдреци, които изучават самадхи.
Д-р Мулдашев вярва, че е разкрил голямата тайна на Хималаите: че в самадхи-пещерите, разпръснати из тази планинска верига, има същества в състояние на самадхи, просъществували стотици хилядолетия. Те са т. нар. човешки генофонд. Следователно, ако отново - както някога по времето на Атлантида - настъпят глобалнисъщества ще се събудят и ще възкресят древните знания. Те притежават необичайните способности, които древността им приписва - телепортация, телепатия и т. н.
Те, може да се каже, са пазителите на пра-древното знание.
Достъп имат много малко хора (или семейства), които от поколения се грижат за тях и им задават различни въпроси.
В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери почти не могат да бъдат намерени и остават скрити за погледа. В тях действат особени, непознати и смъртоносни за хората сили, които пазят създанията от на-трапници. Този, който все пак успее да открие такъв проход и опита да влезе, постепенно започва да се чувства все по-зле и по-зле, докато не колабира. Ако не се върне, умира.
Има откъслечни съобщения от хора, които заради неотложна молба са били допускани. Така например една легенда разказва следното: „Когато през 11. век царяла голяма суша, князът на Индия решил да намери свещена пещера, в която живеел някой от великите древни, и да го помоли за помощ. В нея го дебнели много опасности: имало змии - мистични и реални, не можел да диша, върху тялото и духа му действали непознати сили. Медитирайки, князът успял да влезе в контакт с духа на големия древен човек. Когато разбрал, че князът идва с добри намерения, за да моли за помощ, той му позволил да мине. Пещерата била много обширна и имала две помещения.
В едното от тях владетелят заварил големия древен човек в състояние на самадхи, духът му се носел около него. Тялото му било изсушено, но той бил жив. Човекът чакал вече 1 600 000 години в пещерата. Той едва отворил очи. Индийският княз го заговорил на санскрит, молейки за помощ. Изсушеният човек го разбрал и му посочил с поглед към някакъв предмет, висящ на сте-ната. Оказал се мистичен пръстен. Индийският княз взел пръс-тена и тръгнал към изхода. В друго помещение той срещнал още един човек в самадхи, един от князете на сикхите, който през 5. век преминал в самадхи и за когото се знае, че през 17. век излязъл от медитация и се върнал отново в нормалния живот. На изхода на пещерата князът се натъкнал на осем змии. Кръвта на едната от тях попаднала върху пръстена, капката кръв се издигнала в небето и скоро заваляло. В същата пещера през 1637 г. отива един
човек на име Девендра Лоундел, който пребивава там и до днес. Оттогава никои не е ходил в пещерата." (5, S. 173, 174)
Един Бонпо-лама, който Мулдашев посещава, дори казва: „Там в северен Тибет има пещера, където човек на име Мозе Сал Дзиянг вече от векове е в самад-хи. Духовниците в този район редовно го посещават. Те са обикновени духовници. За да стигнеш до този човек, не се нуждаеш от разрешение. Достъпът не е опасен. Само трябва да си с добри намерения, снимките и разговорите са забранени -това би било светотатство!" (5, S. 174)
В края на разказа си ламата допълнил, че в Тибет има китайци и там е опасно.
Аз естествено се питам защо изобщо китайците проявяват такъв интерес към Тибет? Може би заради многото му тайни?
Когато Китай нахлува в Тибет, много от местните духовници, след като са измъчвани, проговарят и потвърждават наличието на пещерите-самадхи. Китайците претърсват много пещери, както за хора в самадхи, така и за лами, избрали ги за последно убежище.
Бонпо-ламата разказва на д-р Мулдашев следното събитие: През 1960 г. един лама преминава в самадхи в една пещера и пребивава там до 1964 г. Племенникът на Бонпо-ламата и приятелите му го посещавали много пъти и съобщават, че мъжът седял в каменно-неподвижно състояние в позата на Буда.
Китайските комунисти го намерили и го хвърлили в затвора. Там тялото на ламата постепенно отново станало меко и оживяло. Периодът от 1964 до 1987 г. той прекарал в строг тъмничен затвор и след това отново е пуснат на свобода. По нататъшната му съдба за съжаление е неизвестна."(5, S. 177)
Естествено възниква въпросът как китайците са могли да
проникнат в пещерите, където би трябвало да има психическа бариера?
Бонпо-ламата потвърждава, че духовната сила на хората, пребиваващи в самадхи, които са от нашата цивилизация, е чувствително по-слаба от тази на атлантите, в някои случаи тя изобщо липсва или е много нищожна.
Обяснил, че всичко зависи от развитието на третото око, което само при атлантите е напълно развито, докато при хората от наша-та цивилизация е много слабо активно.
Ламата казва, че в една южнотибетска пещера са видени няколко необичайно големи тела, които китайците били
■
обесили на входа й. Може би защитната стена не е издържала заради големия брой пришълци?
Известно е също, че много от китайците са измрели, когато опитвали да влизат в пещерите-самадхи, и от страх меж-дувременно се отказали от нови опити. (В крайна сметка и на тях им се живее...)
В тази връзка Бонпо-ламата съобщава и за още една пещера-самадхи в Южен Тибет, в чиито вход са намерени много мъртви китайски войници, които лежали с изкривени от болка лица, но без никакви наранявания. Телата им са напълно непокътнати. Те са убити от психическата сила на защитната стена.
А при друга пещера жителите на близките села разказ-ват, че няколко десетки китайски войници дошли при тях, бягайки от пещерата, лутали се като обезумели, викали и се държали за главите и стомасите. Разказва се, че тези полудели войници умрели един след друг.
В една от изследователските експедиции на д-р Мулда-шев му било обяснено, че миналите цивилизации (вероятно 22 на брой) постигнали много високо технологично ниво, но били заличени или от космическа катастрофа, или от самоунищожение. Бедствието (удар на метеорит, ледников период...) променило земния климат, вследствие на което външният вид на хората се променил, за да оцелеят при новите условия.
За цивилизацията преди Атлантида се знае малко. (Тук книгите на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска могат да дадат повече информация. Знаем за Хиперборея, която някога трябва да се е намирала там, където днес е Южният полюс; Гренландия някога е била населена; кралството „МУ" се е намирало там, където е днешна Япония, а Лемурия е била разположена в Тихия океан. Въз основа на допускането, че по онова време Земята е имала различна орбита и друга сила на притегляне, хората вероятно са изглеждали по-различно - те били по-големи и е възможно да са нямали същата мате-риално-физическа форма като нашата. Живели са по времето на динозаврите, за което говорят различни артефакти.)
По мнението на Мулдашев ранните лемурийци са имали четири ръце, били са огромни на ръст (до 20 метра) и с две лица, от които задното притежавало напълно развито трето око. Последните от тях приличали повече на атлантите - две ръце, едно лице и третото око вече се било врязало във вътрешността на черепа.
Наследниците на лемурийците, които Мулдашев нарича лемуро-атланти, били силно развити технологично, летели в космоса и живеели в съседство до лемурийците.
Що се отнася до изказванията за лемурийците, аз самият съм скептично настроен - преди всичко за четирите ръце и двете лица. За тази информация д-р Мулдашев се позовава на контактьорските сведения, дадени от Елена Блаватска.
Твърденията за островния континент Атлантида са много по-конкретни. Вероятно става дума за голям континент, който постепенно е потънал в морето. Тъй като по времето на Атлантида и заради положението й климатът е бил много топъл и влажен, растителният свят също е бил по-различен. Много от растенията били отглеждани под вода и самите атланти притежавали качества на амфибии (плавателни ципи между пръстите и споменатите преди малко особености на лицето).те създали невероятни летателни машини, които могат да бъдат сравнени с т. нар. летящи чинии - летателни апарати, задвижвани от някакъв вид антигравитационен двигател.
Те освен това работели и с „насочена психическа енергия" (телекинеза), което им давало възможност да манипулират предмети със силата на мисълта, подобно на Ури Гелер и децата-медиуми, с които се срещнах на Хаваите. Те могат да променят формата на различни предмети или да ги движат във въздуха. Атлантите използвали силата на мисълта, за да градят постройки. Пирамидите в Гиза са едни от последните големи атлантически монументи:
По онова време небето било червено на цвят и атланти
Става дума за вълнуващите преживявания на руския оф-талмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли" беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.
Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции - там той наистина е „в свои води".
Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост - корнеатата, т.е. кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.
Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностицираме на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.
С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнетата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава - т.е. големината и формата на човешкия череп.
„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние преци-зирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях...
Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се рекон-струира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част...
В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.," (5, S. 14, 15)
Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:
1) идентификация на хора;
2) реконструкция на човешкото тяло;
3) определяне на менталните характеристики на човека;
4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;
5) диагностициране на психически и физически заболявания;
6) установяване на националността и
7) изследване на произхода на човечеството (5, S. 15) .
На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на национачпостта, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на вазата на очната геометрия.
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното шключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания - успоредно с някои допълнителни хипотези - показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света. " (5, S. 44)
С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т. нар. „визитни картички", рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.
Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по по-знатите параметри и стига до следната реконструкция на глава:
Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свиде-телства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре - от 35 до 45. Затова днешните кора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлина на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат би-нокулярно във всички посоки - в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина." (5, S. 48, 49)
Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среТой Изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т. н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.
Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация - на атлантите!
Д-р Мулдашев продължава: „Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изо-бразени върху будистките храмове. Докато... клепачите на днеш-ните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.
Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата. Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в ця-лото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени." (S. 49, 50)
Очите имат още една особеност, която слисва Мулдашев: „Обърнатият надолу и навътре очен ъгъл. Той свидетелства за повишено производство на сълзлива течност, необходима за за-пазването на очната влага при ненапълно затворени очи." (S. 51)
Какво да кажем за непълното затваряне на окото и запазеното ориентировъчно виждане?
Д-р Ернст Мулдашев намира едно-единстве-нообяснение: необходимост чувствителната корнеата да бъде предпазена при бързо плуване под вода!
Ернст Мулдашев научава от Нострадамус, че атлантите можели да издържат дълго време под вода и имали подводни плантации. Той продължава разсъжденията си: „Трето, на изображенията от тибетските храмове на мястото на носа има спираловиден отвор. Какво означава? Ако действително атлантите са живели частично под вода, би могло да се допусне, че той играе ролята на вентилоподобен дихателен отвор, подобен на морските животни (делфини, китове и др.), защото за разлика от обичайния нос, възпрепятства нахлуването на вода в дихателните пътища. " (S. 51)
„Четвърто: рисунките върху тибетските храмове показват капкообразно петно в средата над очите, приблизително там, къ-дето индийските жени си рисуват точки за красота. Това петно вероятно е предполагаемото „трето око".
Известно е, че в някакъв момент хората от древността са притежавали трето око (това показват данните на ембриологи-ята). При днешния човек от него е останало само един рудимент пинеалната жлеза (епифизата) скрита дълбоко в мозъка. Като цяло се приема, че третото око е органът на човешката биое-нергия (телепатия и др.), според легендите то можело да прави чудеса - внушаване на мисли, въздействие върху гравитацията, лекуване на болести и др." (S. 52)
Но ако наистина става дума за очите на атлантите, изобразени върху храмовете, възниква въпросът защо те са разпространени именно в Тибет?
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници намират отговор. Ще предам накратко това, което той разказва в книгата си и описва с много подробности. Екипът му тръгва на транс-Хималайска експедиция от Индия, през Непал до Тибет, вземайки със себе си създадената от Мулдашев рисунка (Изображение 13). Среща се с монаси от различни манастири и преживяват една след друга много изненади: вместо недоверие или учудване, всички, видели рисунката, се оказват сведущи - индийският свами Дарам дори направо попитал: „Намерихте ли тялото му в планините? В морето?"
Д-р Мулдашев винаги обяснява - дори и пред „посветените" - че те са създали тази рисунка на базата на геометричните наблюдения на корнеата на окото.
Накратко, всички мъдреци, които посещават, очевидно знаели за съществото, изобразено на рисунката. Това, което д-р Мулдашев в крайна сметка открива - въз основа на допълнителни пътувания и безброй разговори - очертава следната картина: Човекът от снимката не е нарисуван съвсем правилно. Вижда се същество, което не принадлежи на нашата цивилизация, а на предишна. Преди на Земята да се случи това, което историята е запомнила като Потоп, вече е имало високоразвити култури - Атлантида, преди тях Лемурия, а преди тях и още по-стари.
Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието, известно като самадхи, в което упражняващият го - според принципа „духът владее материята" - е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този начин да го консервира - нещо като зимния сън при животните.
По данни на един индийски свами, когато това стане, ме-дитацията е толкова ефективна, че практикуващият може да свърже биополето с водата в организма си и да й въздейства така, че тя в крайна сметка да окаже въздействие върху тялото му. Самадхи е най-висшата форма на медитация.
Ако тялото изпадне в състояние на самадхи, то можело да се съхрани не само за години - така твърдят мъдреците в Хималаите - а за хилядолетия, без човекът да умре. В състояние на самадхи душата се намира извън него, но все пак остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка". Сребърната нишка, сребърно светеща енергийна връзка, е „пъпната връв" между двете тела, която образно можем да наречем електрически кабел от отвъдното към настоящето. (Когато човек умре, сребърната нишка се откъсва от физическото тяло и жизнената енергия се отдръпва. Така както отделянето на пъпната връв от майката означава раждане във физическия свят, така скъсването на сребърната нишка от физическото тяло означава раждане в отвъдното.)
В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроме-нена.
С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява.
Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда" и може да продължи „нормалния" си живот.
Ако пребиваващият в самадхи бъде прегледан от медицинско лице - какъвто е случаят с Шри Рамакришна - ще бъде констатирана физическа смърт. Няма пулс, ЕКГ и ЕЕГ. Телесната температура е ниска и тялото се намира в каменно-неподвижно състояние, става необичайно здраво и студено като камък.
Каменно-неподвижното състояние е универсално понятие между религиозните мъдреци, които изучават самадхи.
Д-р Мулдашев вярва, че е разкрил голямата тайна на Хималаите: че в самадхи-пещерите, разпръснати из тази планинска верига, има същества в състояние на самадхи, просъществували стотици хилядолетия. Те са т. нар. човешки генофонд. Следователно, ако отново - както някога по времето на Атлантида - настъпят глобалнисъщества ще се събудят и ще възкресят древните знания. Те притежават необичайните способности, които древността им приписва - телепортация, телепатия и т. н.
Те, може да се каже, са пазителите на пра-древното знание.
Достъп имат много малко хора (или семейства), които от поколения се грижат за тях и им задават различни въпроси.
В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери почти не могат да бъдат намерени и остават скрити за погледа. В тях действат особени, непознати и смъртоносни за хората сили, които пазят създанията от на-трапници. Този, който все пак успее да открие такъв проход и опита да влезе, постепенно започва да се чувства все по-зле и по-зле, докато не колабира. Ако не се върне, умира.
Има откъслечни съобщения от хора, които заради неотложна молба са били допускани. Така например една легенда разказва следното: „Когато през 11. век царяла голяма суша, князът на Индия решил да намери свещена пещера, в която живеел някой от великите древни, и да го помоли за помощ. В нея го дебнели много опасности: имало змии - мистични и реални, не можел да диша, върху тялото и духа му действали непознати сили. Медитирайки, князът успял да влезе в контакт с духа на големия древен човек. Когато разбрал, че князът идва с добри намерения, за да моли за помощ, той му позволил да мине. Пещерата била много обширна и имала две помещения.
В едното от тях владетелят заварил големия древен човек в състояние на самадхи, духът му се носел около него. Тялото му било изсушено, но той бил жив. Човекът чакал вече 1 600 000 години в пещерата. Той едва отворил очи. Индийският княз го заговорил на санскрит, молейки за помощ. Изсушеният човек го разбрал и му посочил с поглед към някакъв предмет, висящ на сте-ната. Оказал се мистичен пръстен. Индийският княз взел пръс-тена и тръгнал към изхода. В друго помещение той срещнал още един човек в самадхи, един от князете на сикхите, който през 5. век преминал в самадхи и за когото се знае, че през 17. век излязъл от медитация и се върнал отново в нормалния живот. На изхода на пещерата князът се натъкнал на осем змии. Кръвта на едната от тях попаднала върху пръстена, капката кръв се издигнала в небето и скоро заваляло. В същата пещера през 1637 г. отива един
човек на име Девендра Лоундел, който пребивава там и до днес. Оттогава никои не е ходил в пещерата." (5, S. 173, 174)
Един Бонпо-лама, който Мулдашев посещава, дори казва: „Там в северен Тибет има пещера, където човек на име Мозе Сал Дзиянг вече от векове е в самад-хи. Духовниците в този район редовно го посещават. Те са обикновени духовници. За да стигнеш до този човек, не се нуждаеш от разрешение. Достъпът не е опасен. Само трябва да си с добри намерения, снимките и разговорите са забранени -това би било светотатство!" (5, S. 174)
В края на разказа си ламата допълнил, че в Тибет има китайци и там е опасно.
Аз естествено се питам защо изобщо китайците проявяват такъв интерес към Тибет? Може би заради многото му тайни?
Когато Китай нахлува в Тибет, много от местните духовници, след като са измъчвани, проговарят и потвърждават наличието на пещерите-самадхи. Китайците претърсват много пещери, както за хора в самадхи, така и за лами, избрали ги за последно убежище.
Бонпо-ламата разказва на д-р Мулдашев следното събитие: През 1960 г. един лама преминава в самадхи в една пещера и пребивава там до 1964 г. Племенникът на Бонпо-ламата и приятелите му го посещавали много пъти и съобщават, че мъжът седял в каменно-неподвижно състояние в позата на Буда.
Китайските комунисти го намерили и го хвърлили в затвора. Там тялото на ламата постепенно отново станало меко и оживяло. Периодът от 1964 до 1987 г. той прекарал в строг тъмничен затвор и след това отново е пуснат на свобода. По нататъшната му съдба за съжаление е неизвестна."(5, S. 177)
Естествено възниква въпросът как китайците са могли да
проникнат в пещерите, където би трябвало да има психическа бариера?
Бонпо-ламата потвърждава, че духовната сила на хората, пребиваващи в самадхи, които са от нашата цивилизация, е чувствително по-слаба от тази на атлантите, в някои случаи тя изобщо липсва или е много нищожна.
Обяснил, че всичко зависи от развитието на третото око, което само при атлантите е напълно развито, докато при хората от наша-та цивилизация е много слабо активно.
Ламата казва, че в една южнотибетска пещера са видени няколко необичайно големи тела, които китайците били
■
обесили на входа й. Може би защитната стена не е издържала заради големия брой пришълци?
Известно е също, че много от китайците са измрели, когато опитвали да влизат в пещерите-самадхи, и от страх меж-дувременно се отказали от нови опити. (В крайна сметка и на тях им се живее...)
В тази връзка Бонпо-ламата съобщава и за още една пещера-самадхи в Южен Тибет, в чиито вход са намерени много мъртви китайски войници, които лежали с изкривени от болка лица, но без никакви наранявания. Телата им са напълно непокътнати. Те са убити от психическата сила на защитната стена.
А при друга пещера жителите на близките села разказ-ват, че няколко десетки китайски войници дошли при тях, бягайки от пещерата, лутали се като обезумели, викали и се държали за главите и стомасите. Разказва се, че тези полудели войници умрели един след друг.
В една от изследователските експедиции на д-р Мулда-шев му било обяснено, че миналите цивилизации (вероятно 22 на брой) постигнали много високо технологично ниво, но били заличени или от космическа катастрофа, или от самоунищожение. Бедствието (удар на метеорит, ледников период...) променило земния климат, вследствие на което външният вид на хората се променил, за да оцелеят при новите условия.
За цивилизацията преди Атлантида се знае малко. (Тук книгите на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска могат да дадат повече информация. Знаем за Хиперборея, която някога трябва да се е намирала там, където днес е Южният полюс; Гренландия някога е била населена; кралството „МУ" се е намирало там, където е днешна Япония, а Лемурия е била разположена в Тихия океан. Въз основа на допускането, че по онова време Земята е имала различна орбита и друга сила на притегляне, хората вероятно са изглеждали по-различно - те били по-големи и е възможно да са нямали същата мате-риално-физическа форма като нашата. Живели са по времето на динозаврите, за което говорят различни артефакти.)
По мнението на Мулдашев ранните лемурийци са имали четири ръце, били са огромни на ръст (до 20 метра) и с две лица, от които задното притежавало напълно развито трето око. Последните от тях приличали повече на атлантите - две ръце, едно лице и третото око вече се било врязало във вътрешността на черепа.
Наследниците на лемурийците, които Мулдашев нарича лемуро-атланти, били силно развити технологично, летели в космоса и живеели в съседство до лемурийците.
Що се отнася до изказванията за лемурийците, аз самият съм скептично настроен - преди всичко за четирите ръце и двете лица. За тази информация д-р Мулдашев се позовава на контактьорските сведения, дадени от Елена Блаватска.
Твърденията за островния континент Атлантида са много по-конкретни. Вероятно става дума за голям континент, който постепенно е потънал в морето. Тъй като по времето на Атлантида и заради положението й климатът е бил много топъл и влажен, растителният свят също е бил по-различен. Много от растенията били отглеждани под вода и самите атланти притежавали качества на амфибии (плавателни ципи между пръстите и споменатите преди малко особености на лицето).те създали невероятни летателни машини, които могат да бъдат сравнени с т. нар. летящи чинии - летателни апарати, задвижвани от някакъв вид антигравитационен двигател.
Те освен това работели и с „насочена психическа енергия" (телекинеза), което им давало възможност да манипулират предмети със силата на мисълта, подобно на Ури Гелер и децата-медиуми, с които се срещнах на Хаваите. Те могат да променят формата на различни предмети или да ги движат във въздуха. Атлантите използвали силата на мисълта, за да градят постройки. Пирамидите в Гиза са едни от последните големи атлантически монументи:
По онова време небето било червено на цвят и атланти
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 821
